За седмохълмските въоръжени сили

Из „За Седмохълмските въоръжени сили“ на Монок Галванакис, пътешественик, историк и писател

„(…)Кралството на Седемте хълма е държава като всяка друга. Има си корумпирана администрация, мръсно простолюдие, превзета аристокрация и всички други компоненти, така важни за цивилизацията в модерния й вид. Всеки поинтересувал се поне малко от географията на познатия ни свят обаче, знае, че никое от гореспоменатите неща не се свързват често със Седемте хълма. Силата на този странен и разнообразен народ е военното дело. В този ръкопис ще ви разкажа една от множеството причини, именно войната да сработва така добре за Кралството.

 Бидейки относително свободна държава, Седмохълмието не забранява на жителите си да носят оръжие свободно. Като „Седмохълмски въоръжени сили“ обаче, са познати всички държавни департаменти, които носят оръжие и го ползват активно, за да изпълняват задачите си. Съществуват три такива структури – Бреговата охрана, Градската стража и Армията.

 Бреговата охрана е малобройна и относително слабо натоварена. Липсата на излаз на море и не твърде силната натовареност на единствената плавателна река, преминаваща през Кралството, са направили от моряците, по-скоро администратори, от колкото бойци. Те се грижат да не плава контрабанда или чужди войски по Марица, проверяват документите на речните търговци, поддържат реда по пристанищата. Обикновено длъжностите в Брегова охрана се заемат от рибари или селяни, търсещите относителната сигурност на държавната работа, но странящи от насилието и бюрокрацията.

 Градската стража поддържа реда в градовете и селата, патрулира пътищата, издирва и залавя престъпници и охранява малките населени места от набези на дребни бандити и мародери. Редовите стражи обикновено заемат патрулни или охранителни дейности, по-кадърните и инициативните обаче, често стават инспектори и разследват всички престъпления, които не са отбелязани като „засегнали държавния престиж и суверинетет“. Най-често в градската стража влизат прости и агресивни люде, които са склонни към насилие и понякога злоупотребяват с правомощията си. За щастие почти всички офицерски длъжности са поверени на бивши военни, които внасят нужното количесто дисциплина и намалят поне частично своеволията на стражите.

 Най-голямата и бюджетирана структура в Кралството остава Армията. Повече от половината постъпления в хазната се дават за военната индустрия, заплати, иновации и други подобни дейности. В рамките на Армията има три подразделения – Редови, Специални и Елитни войски.
   Най-многобройни са Редови войски. Те са съставени от наборници, навършили пълнолетие (вариращо между различните раси), които задължително служат по 2 години. Младежите получават 6-месечно обучение за боравене с основни оръжия и се пращат да охраняват границите или да подкрепят други подразделения на Армията. Редови войски наброяват 10-15 хил. души, според големината на набора.
 В Специални войски преминават всички продължили кариерата си в армията. Те са професионални войници, специализирали само и единствено във воденето на война. На тях се разчита да наклонят везните при нападение от страна на чужни войски, големи преселения или набези на диваци и други конфликти. Наброяват 5-10 хил. души и обикновено с всеки специален взвод, се изпращат няколко редовни под командването на един офицер от Специални войски.
 Дори и да не сте чували за нито едно от изброените, няма как поне веднъж да не са ви разказвали за Елитни войски. До тук съществува само един взвод подобни войници – Първи елитен взвод. Освен като основна експедиционна сила на Кралството, той е и личната гвардия на краля, често командвана директно от владетеля. Сред останалите войници, а и сред гражданите, повечето членове на Първи елитен, имат статут на полу-богове (а за някои се говори, че наистина са). Пропагандният апарат на Кралството безспорно има пръст в това, но част от реномето на Първи елитен е съвсем заслужено. Изключителността на всички вътре не е случайна, голяма част от тях изобщо не са местни, а са герои и пътешественици от целия свят, привлечени в Армията, някои са лични приятели на Краля и биват използвани и като администратори, довереници при преговори и т.н. В същността си обаче те всички са военни, разделени по 4 основни длъжности в рамките на взвода– тежка пехота (позната на мнозина като Тежката шибана пехота или ТШП), лека пехота, поддържащ персонал и специалисти. Тежката пехота мачка враговете си ползвайки широк набор от строеве и тактики, кооперирайки си с леки набези, стрели и подривна дейност от страната на леката пехота. Поддържащият персонал се грижи за лагерната дейност, обоза, бюрокрацията и други небойни дейности. Това далеч не значи, че не се бие, готвач с щит или адютант-боен медик са съвсем възможни картини, когато говорим за Първи елитен. Може би най -интересни са специалистите – те често са войници с магически, интелектуален или друг специфичен потенциал, използвани за дипломация, шпионаж и специални задачи.
 Независимо от хоризонталната специализация, изброена нагоре, всеки войник от Първи елитен, държи и чин. За разлика от редниците, сержанти, лейтананти на Редови и Специални войски, Първи елитен си има своя собствена йерархия. Официално тя се приравнява на обикновената, но се случва Рицари от ПЕВ да дават заповеди на генерали от останалите подразделния.(…)“