Кратка история на клана

Това е ролевата (т.нар ингейм) история на Кралството на Седемте хълма. Представена е като труд на известен седмохълмски историк, а реален автор е Любомир Кашилски „Визимир“. Приятно четене!

Из „Кратка история на Седемте хълма“ на Морбо Дюйкър

 „Кралството на Седемте хълма е феодална държава в южните части на познатите ни земи. То обхваща равнината, в която лежи престолният град Нарготронд, известен в миналото като Пловдив, и околността на Пазарджик. Планинските територии на юг са васални на Кралството и плащат годишен данък в замяна на военна защита. Съседи на север са Вестителите на Хаоса. На изток са бившите земи на кралство Ферумгард, понастоящем управлявани от клан Дуло.

Крал Берен Ерхамион, първият крал под Хълмовете

 Кралството започва съществуването си като рехаво обединение между племенни структури, градове-държави и села с неизвестна принадлежност преди около 25 години. Неизменна част от създаването на младата държава е първият й коронован владетел – крал Берен Ерхамион. Понякога чрез благия си нрав, понякога с твърдата си десница, в рамките на две десетилетия той успява да накара множеството раси да се обединят в името на общото благо. Създадена е безпрецедентна за времето си държавна структура, позната с толерантна расова политика, разнообразно население, ниска престъпност и многобройна армия, съставена почти единствено от доброволци. Благодарение на добрите отношения с племената горски елфи и планински орки на юг, в продължение на 15 години, се наблюдава бавно, но постоянно териториално разширение. Множеството човеци и по-рядко срещаните джуджета изграждат военна и цивилна инфраструктура, виждана само по времето на император Ярн и Старата империя.
 Развитието не закъснява и в останалите държавни и кланови структури из Драконовия свят, което води до началото на множество малки и големи конфликти. Дали с външна „помощ“ или поради събрало се етническо напрежение, около 2005-та година се стига и до един от най-трудните моменти на Кралството – няколкомесечно отдръпване на расите от централната власт и привидно разпадане на съюза. Един от старите врагове на крал Берен нанася удар именно в този момент, възползвайки се от моментната слабост. Успешно завзима множество населени места и накрая самата столица. Кралят събира лоялни остатъци от армията и доброволни опълчения и си връща контрола над Нарготронд. Този акт смазва опозицията, нежелаеща обединение под Хълмовете, и кралството се завръща в първоначалната си форма.

Крал Ог Черноплащ Драконоубиецът – зелено-черният войн

 Минава време и неотложни дела карат крал Берен Ерхамион да замине за неизследваните територии отвъд Черното море, познати като Задморие. По време на отсъствието си от политическия живот на държавата, кралят посочва за намесник и свой генерал Ог Черноплащ. Международната общност и местното население са шокирани, тъй като новият владетел на Хълмовете е орк. Този акт остава в историята, като спорно, но и съвсем очаквано решение на стария, расово толерантен крал. Значително по-войнствената политика на генерала и видимата му неопитност първоначално водят до криза в кралството. Доброволци дезертират от армията, започват нови гранични конфликти, два, от които водят до създаването на Тъмната гвардия и Вестителите на Хаоса. Предизвикани се няколко дипломатически скандала.
 Когато Берен се завръща от далечните земи, е посрещнат с облекчение, но скоро става ясно, че е под Хълмовете само за да коронова Ог официално. Крал Ог Черноплащ Драконоубиецът официално заема мястото си на трона, а Берен Ерхамион заминава отново. Въпреки очакванията за бунтове и масови безредици, народът изглежда решава да се довери на стария крал и не се стига да открито недоверие. Новият владетел поема по дълъг път на себеизмяна и развитие, получава светско образование и скоро съветниците виждат в него все по-малко от свирепия орк и все повече от войнственият лидер, който е. По време на този труден период Кралството е принудено да изпрати най-добрите си войни на т.нар Турнир на Клановете, организиран от мощно свръх-естествено същество, самообявило се за Драконов жрец. Целта е да бъде избран клан-лидер, който да поведе всички народи към по-добри времена. Нищо подобно не се случва, но събитията около Турнира създават нов съюз.

Алиансът и Свободните народи

 Първият сериозен акт на крал Ог е влизането в широкото обединение, именувано Алианса. В него участват отцепниците от Вестителите на Хаоса и старите врагове клан Дуло, но решението се оказва повече от правилно. Малко след подписването на договора, разбойническата фракция на Тъмната гвардия, открито част от т.нар Свободни народи, започва да създава огромни затруднения на официалната власт. Партизанската война започната от тъмногвардейците се оказва на идеологическа основа – те искат да им се подарят територии в близост до столицата, които смятат за свое родно място. Кралят отказва да изпълни подобни искания, но скоро седмохълмската армия осъзнава, че е на практика неспособна да се справи с коравите ветерани гвардейци. Междувременно се води широкофронтна война между Алианса и Свободните народи. Ог решава да се концентрира на вътрешните проблеми и не изпраща помощ на съюзниците си. Алиансът побеждав така или иначе,но на цената на много по-големи жертви от очакваното. Скоро съюзът се разпада окончателно, а Седмохълмска част изпратена в Сливница, претърпява огромно поражение от силите на Тъмната гвардия, които успешно заграбват самата душа на краля и по-късно от клан Дуло и западняци, непознати на войската. Новопоявилото се временно съглашение, разгромява седмохълмската армия в битка, чиито повод става похищението на Вестител на Хаоса.

Новата седмохълмска армия и Първи елитен взвод

 Кралят осъзнава, че са настъпили нови времена. С прибирането си в Нарготрон той се възползва от временно отсъствие на Тъмната гвардия, осигуряващо известно спокойствие, и стартира огромен проект. Ог и по-доверените му рицари правят изначална военна реформа, целяща да изкара седмохълмската армия от античната неорганизираност, в която тъне. По-важните промени са въвеждането на задължителна военна служба за всички жители (Редови войски), сключване на множество договори за взаимопомощ с горските елфи и създаване на професионална армейска част, издържана от хазната (Специални войски) и навярно най-важното, създаването на Първи елитен взвод. Новата част е съставена от герои и приключенци от целия свят, но и от местни благородници и изявени войни. Взводът е под директното командване на краля и играе роля на кралска гвардия, експедиционна, анти-терористична и мироопазваща част. Елитните войници бързо се превръщат в легенда сред цивилното население и останалите армейски части. Новата организация ефективно скършва остатъчна разбойническа активност, подобрява граничния контрол неимоверно и съумява да задържи Тъмната гвардия извън териториите на кралството.
 Следват бойни действия срещу малък форт в областта на Ихтиман, които слагат край на конфликта, но по съвсем неблагоприятен за Седемте хълма начин. Първи елитен щурмува крепостта, само за открие, че вътре ги чакат елитните сили на западното кралство Ванор, Зелените байряци. Армията претърпява поредица от загуби, които резултират в нереален договор, подписан от дрогирания и пленен крал Ог. Документът връща така желаната гора на тъмногвардейците, но скоро след конфликта и освобождаването на краля от плен, е обявен за несъстоятелен. Тъмната гвардия измества погледа си от Кралството и се намесва в световната политика, инфилтрирайки подземния свят на свободния град София и анексирайки територии около Костенец. Това слага край на разбойническото съществуване на тъмногвардейците.

Кралството без крал и победата край Върховръх

 Ог остава смазан от развоя на събитията и изчезва от политическия живот. Рицари от Първи елитен и седмохълмски благородници ръководят държавата, развивайки военната индустрия и армията до непознати за света висини. Докато обликът на Седемте хълма става все по-военизиран, а политиката все по-експанзивна, кралят почти изчезва от полезрението на света. Малка разузнавателна част отива да проучи кланово събрание в района на връх Върховръх. Поводът е сватба. Истинската мисия на частта е да открие военен престъпник от конфликта край Ихтиман и да се проведе съд. Виждайки новата сила на Седемте хълма, светът отказва да започне открит конфликт, въпреки редица вербални сблъсъци. Достатъчно дръзки се оказват само старите врагове от клан Дуло. Този ход се оказва грешен и резултира в лесна победа за Седмохълмските сили. Тъмната гвардия също се намесва и помага не на друг, а на стария си смъртен враг – Седемте хълма. Това слага начало на неочаквани и драматични събития, които ще променят света и Кралството на Седемте хълма завинаги.

Крал Тирион Тих – дипломатична дързост
С настъпването на лятото крал Ог прави неочаквано завръщане. Придворните го описват като уморен, но помъдрял. В публична реч монархът публично изразява огромното си задоволство от приключването на военната реформа и развитието на икономиката, след което официално напуска трона и се отказва от титлата си. Изрично посочва за свой наследник Тирион от рода Тих. Седмохълмски благородник популярен с дипломатичност и спокоен нрав, всеизвестни бойни умения и за изненада на всички – магически способности.

 Крал Тирион Тих Седмохълмски е коронован седмици по-късно по време на откриването на първата Магическа академия на територията на Драконовия свят. Първи елитен взвод ефективно подпомага процеса, събирайки почти всички артефакти, необходими за ритуала по откриването. Войниците успяват да влязат в няколко спречквания с други фракции, но смазват всяка опозиция. След коронацията, крал Тирион прави две публични обявявления. Първото е, че Магическата академия ще бъде седмохълмски протекторат, защитаван от армейски гарнизон на място. Второто е, че докато е текла коронацията, части на Редови и Специални войски са нахлули в дуловска територия с цел траен анекс на две области. С това се поставя началото на най-масирания и дълъг военен конфликт в съвременната история – Седмохълмо-Дуловската война.
 Междувременно течат задкулисни преговори между лорд Ферос, лидера на Тъмната гвардия, и новия крал. Тъмногвардейците активно демонстрират желанието си за стопляне на отношенията с Хълмовете и кралят откликва. Седмохълмо-гвардейски съюз завзема свободния град София, ефективно налагайки монопол над канелата, рядка субстанция, крайно необходима за създаването на всички лечебни елексири. С анексацията на търговското средище, Седемте хълма отправят поглед към няколко свободни области и също ги присъединяват към териториите си. Войските на дуловския фронт също жънат успехи.

Падането на Варна и основаването на Империята

Още същата есен добре снабдени седмохълмски части и нередовни бойци на Тъмната гвардия потеглят през Дунавската равнина и нападат териториите на свободния град Варна. Голямото пристанище е с изключително стратегическо значение, но освен това е домът на Банката. Финансов монополист, разполагащ с парите на всички големи кланове, държави и дори наемнически формирования. Боевете са стигнали почти до стените на града, когато пристига и Първи елитен. Войниците приключват марша си точно на време за ключови сражения за две укрепления, защитавани от наемници и войници от няколко клана. Боевете за втория форт се оказва далеч по-трудни от очакваното, но в крайна сметка бива завзет с помощта на няколко западняци от Ванор, първоначално дошли само като наблюдатели. Остатъка от кампанията е въпрос на формалност и след края на битката кралят държи реч пред ранени войници и от двете страни. В нея той обявява създаването на нова Балканска империя, морален наследник на Старата империя. На чело на новосформираното обединение са поставени Тъмната гвардия и Кралството на Седемте хълма и всеки е свободен да се присъедини.Някои фракции изявяват желание непосредствено след речта, сред тях е клан Източен вятър, който до преди минути се е сражавал в защита на Банката. За имперска столица е обявена София, банката се мести там и империята започва да крои планове за бъдещето си развитие.

Седемте хълма и Тъмната гвардия, лидери на империята, император Богом

Следват години на относителен просперитет. Провеждат се зимни военни игри, наблюдава се засилена свръх-естествена активност в някои райони, но никой и нищо не успява да раздели империята. Първият истински конфликт с имперско участие започва по време на военно учение, на което се появяват клан Дуло. Войната между Седемте хълма и Дуло не е приключвала, за това Първият рицар нарежда да се направи превантивен удар срещу силите на врага. Следват множество спорни сражения, в няколко от които Първи елитен бива победен от анти-имперски сили, обединени около смъртния враг с конската опашка.
 По време на следващата кампания Зелените байряци пристигат в източните земи, търсейки заплащане от крал Тирион за помощта си при Варна. Поради финансови особености обаче, номинално получават по-малка сума. Икономически невежите войници на Ванор не разбират какво се е случило и решават да нападнат Седемте хълма. В действието разбира се участват и внушения от страна на Дуло. Изненаданите войници от Първи елитен са в намален състав и нулева готовност и биват избити. Няколко часа по-късно е организиран имперски контраудар, който слага край на избухналия конфликт, смазвайки силите на Ванор, Дуло и още няколко малки фракции. На фона на тези привидно ключови събития, се случва нещо далеч по-важно – намерен и сглобен е мечът на Ярн. Староимперският артефакт дава огромни сили на носещия го, но се оказва, че има и друг ефект… По време на магически ритуал в лорд Ферос се вселява самият имеператор Ярн и посочва човек, достоен за негов наследник. За император на новата империя е избран Богом, войн от клан Източен вятър. Междувременно Седемте хълма научават, че Ванор е открил своята кралица именно по време на тези събития. Коронована е кралица Талия, известна в Седемте хълма, поради няколко близки съприкосновения със седмохълмски офицер.
Зимната кампания и магическото „гласуване“

Вр. Върховръх е популярен с чести свръхестествени събития и магически изригвания. Едно такова се оказва причината за зимната кампания на 2015 година. Още със събирането на войските е обявена ужасна новина – дракон е пленил император Богом и го е отнесъл в друго измерение. Изненаданите фракции нямат много време за обсъждане на възникналата ситуация, защото бързо се научава и същината на магическата аномалия. Чрез събиране на артефакти от района и извършване на ритуал, може да се измени магическия цикъл, създавайки период на силна или слаба магия по време на следващия конфликт. Първи елитен събира множество артфакти и кралят решава да сложи равен брой „силни“ и „слаби“ камъни, за да внесе баланс. Това не проработва и магическите потоци остават пререгулирани по начин, осигуряващ силна магия в активния летен кампаниен период. Информация за местонахождението на императора не е открита.

Летните бойни действия и разпадането на империята, драконовия жрец се завръща

С разтапянето на снеговете войната продължава за седмохълмските въоръжени сили. По време на основната лятна кампания, водена от Първи елитен, на теренът на бойните действия се появява могъщ магьоснцик, представящ себе си за драконов жрец. Междувременно кралят научава, че император Богом се е завърнал, не помни нищо от случилото си и се отказва от имперската корона. Както обикновено време за премисляне на ситуацията не остава, защото новопровъзгласилият се драконов жрец обявява правила за летните бойните действия. Клановете решават да приемат авторитета на видимо могъщия жрец. Целите му остават неизвестни, но с действията си на терена се доказва като неутрален и справедлив арбитър на бойните действия. Седемте хълма смазват дуловската опозиция в редица битки и печелят организирана турнирна битка срещу Зеления байряк. Тези успехи им донасят одобрението на Драконовия жрец и редица нови области, които да добавят към и без това разширените си територии. Крал Тирион обявява и анексация на земите около Магическат академия. Магьосниците не оспорват решението, но напускат териториите с цел да основат учебното си заведение на друго място.
 Кампанията приключва с черни и неочаквани събития. След разпален имперски съвет, иначе уравновесения крал Тирион, прогонва всички кланови лидери от седмохълмската крепост. По-късно става ясно, че за нова императрица е била предложена кралица Талия, при това от почти всички кланове. Седмохълмският владетел, неспособен до повярва, че подобна идея получава такава подкрепа и невиждайки друг вариант, обявява, че ще поеме контрол над всички територии освен гвардейските, докато формалните им лидери не се вразумят. Това не се харесва на никой от представителите на съвета и след броени минути империята приключва съществуването си под гръмките овации от войниците на Първи елитен, разбрали за случилото се от самия Тирион. Някои се опасяват, че кралят е бил обладан или че антиимперските сили са успяли да повлияят на събитията, но за подобни конспиративни теории, доказателства няма.
Армията, която си има кралство

 Дали Кралството на Седемте хълма е най-прогресивната държава в Драконовия свят е спорно. Сигурно е само, че развитието, претърпяно от този народ в последните три десетилетия е огромно. От рехавото съглашение на племена и раси, създадено от крал Берен, Седемте хълма са се превърнали в просперираща и сплотена нация със силна икономика, безспорно професионална войска и функциониращо, добре прилагано законодателство.
 Историята е длъжна да погледне и другата страна на монетата. Седемте хълма са и ежегодно обезкървявана нация, в която храната за фронта е по-важна от храната за ветераните. Нация, водеща експанзивна политика със съмнителни резултати и търпяща огромна морална критика. За седмохълмския войник и семейството му обаче, сметката е проста –  сигурността и щастието на хората у дома си има цена. Цена, която се измерва в измарширувани километри, намушкани врагове и пролята черно-зелена кръв.”