» Мрачите

Почна се с борбата за храна. Първо богатите на дивеч гори и полета - там се сблъскахме с дългоухите.
След това дойде и жаждата за съкровищата на земните недра. Тогава пострадаха дебелогъзите джуджета.
И накрая борбата за територия. Отпор ни дадоха бързомножащите човеци.
Разбира се, и при трите фактора имаше единоборство с другите твари, ламтящи за същите блага.
Поради тази пречина, и поради малкия ни брой, бяхме лесно отблъсквани от паплач мекушави същества, бранещи нещо, което смятаха за тяхно си.
Години са минали. Поколения се сменяли. Както и да го погледнеш, ние губехме не само битките... но и мечтите си.
И тогава от никаде се появи Той. Той обедини различните кланове и общости. Раси и полове.
Обедини ги, нещо, което дори и мъдрите, дълго радващите се на живота елфи, не са и предполагали, че ще стане.
И, поемайки командването на всичките пренебрегвани и отбягвани твари, той пое пътя на войната.
Път към трите заветни неща - храна, богатства и земя!
Неочаквали това задружно действие, бранителите на това, което жадуваме, бяха сравнени със земята.
Територията ни се разширяваше и облагите ни се увеличаваха. Не след дълго, виждайки гибелта си, всичките ни жертви направиха това, което и ние.
Обединиха се под властта на човешкия крал и ни оказаха съпротива, която до сега не бяхме виждали.
Кървави години продължиха и не се виждаше края на тази борба.
Той, виждайки че това, което успеем да заграбим и да завладеем след месеци пак бива отнето от нас, реши.
Поиска преговори с човешкия крал и по времето им успя да спечели земя достатъчно плодотворна и пълна с ресурси.
Но при едно условие. Човешкия крал не искаше да рискува, след време Той да поведе ордата си пак срещу него и съюзниците му.
И поради тези негови страхове е поискал Той да напустне земите му и да не се връща никога.
Той се съгласи като се закле че ако някой от съюза наруши договора Той ще се завърне по-страшен от всякога и тогава няма да има милост за тях.

Преди да си замине, Той свика водачите на всичките съсловия които му се подчиняваха и им заръча да потдържат това което е постигнал и винаги да следват този когото издигат за заместника му.
Така минаха години и заветът оставен ни от Грумш продължи да се следва и до ден днешен.
И сега аз, Ог заех поста си на водача им и нека името му да се произнася с възхвала и Окото му да вижда прогреса ни.