Blog Comments

  1. Ейрене's Avatar
    Блъдболът го спечелихме. И като се замислиш конкурент реален в България нямаме. Само сърбите дадоха отпор. И да, не обичам да губя... И да, играя за победа. И да, тя ме прави по-щастлива от самото изживяване
  2. Зигфрид's Avatar
    Такова будистко гледане на нещата ми идва малко утопично. Да вземем за пример един полупрофесионален баскетболист - той си знае, че не играе в голям отбор, знае, че има шансове отборът му да се класира до плейофите, но не и без много труд. Пича тренира кат полудял, сам инвестира в някви яки гуменетки примерно, щото няма спонсор и т.н. Идва време за големия мач и отбора му губи(без да се сочи с пръсти кой точно е виновен за това). Та нашият спортист просто няма как при цялото това инвестирано време, труд и пари да плесне с ръце па да прегърне съотборниците си и да каже "Споко, момчета, важното е да играем за кеф.".

    Аз точно така гледам на ларпа - като луксозен спорт. За да идвам по национални после се чудя кога да си взема изпитите и варя курбани да ми одобрят протокола за записване на семестъра, а за да се прибирам всяка седмица за тренировки през седмицата не се спи, за да чертая.

    Да, аз вероятно ще си променя гледната точка в аспекта, който Бурз предложи, но няма да е защото това е правилния подход в моя случай, а ще е защото нямам друг избор. Победата е яко нещо, ама нашият клан просто не може да печели игри. Или трябва да си сваля летвата, или да не ходя повече на ларп, което си е шибана алтернатива.

    П.П. Дейба, Еладорче, бях забравил, че се казваш Вероника
  3. Еладора's Avatar
    Защо да е странно, Акага, за мен е дори съвсем нормално да се философства на теми, засягащи ЛАРПа. Не се учудвам и че първата такава публикация в нашия форум е пусната от Тирион. И понеже той е написал повечето от съществените неща, бих споделила какви са моите разбирания за добра игра и преживяване.

    Много е просто - да успея да се вживея в героя си. До такава степен, че чак да се влея, по време на играта "Аз - Вероника" да е след "Аз - герой". Когато успея да го направя то всяка дефиниция на победа и загуба губят смисъл. Ако играя Еладора и Ог ми заповяда да давам постоянно отвари за лоялност на Ферос, за да поддържаме даден договор, то няма да го направя и ще си понеса последствията или просто ще се изнеса от кралството, защото ще осъзная, че не поддържа идеалите, които съм вярвала, че стоят в основата му.
    Друг пример може да е хващането на някого в плен. Почти всеки ЛАРПър е искал да бъде пленник в някоя игра, това би му донесло много интересни преживявания и впоследствие -приятни емоции. В същото време до някаква степен той (или отборът му) е "изгубил" в самата игра - например ако са го пленили когато е пренасял важно и конфиденциално съобщения до съюзник. В този момент щастието от преживяването, което си имал, влизайки в кожата на героя си (някак си е свързано с адреналина по необясними за мен причини (материал за следващ пост? =) ) ) е по-силно от нещастието, породено от неуспеха на мисията ти. Поне при мен е така.
    Хубавото на този тип нагласа е, че ти си абсолютно и изцяло отговорен за щастието си по време на игра. Не можеш да се оправдаеш, че другарчето не ти е позволило да влезеш адекватно в роля, или че времето ти е попречило да го направиш. Успехът ти зависи само от теб, всяка критика можеш да отправиш само към себе си. Съответно инструментът за решаването на проблема също си ти - можеш да вземеш реални мерки, за да подобриш уменията си и на следващия ЛАРП да се представиш още по-добре.
  4. Берен Ерхамион's Avatar
    Като един от най - старите играчи в Пловдив и доколкото знам - най - възрастен (все още) в България, спокойно мога да кажа, че съм видял (и чул) достатъчно, за да се съглася с Тирион.
    Един от психологическите проблеми, свързани с ЛАРП е стремежа на всички или почти всички играчи, да се изявяват и на всяка цена (ама, че досадно) да печелят.
    И няма защо да се чудим на това!
    Не е лъжа, че с такъв тип хоби обикновено се залавяме хора, чието въображение не е открило онова нещо в живота ни, което да ни донесе нужното удовлетворение.Отхвърлени от себеподобни, неразбрани от тесногърди твари с ръкавели и калкулатори в душите...
    Ще си послужа с един цитат, откраднат от Ендорион - българския сайт, посветен на Джон Р.Р. Толкин:
    „Те разменят, книги, музика, клюки. Срещат се на стриктно уговорени места или просто в Мрежата. Изпълняват собствени всекидневни „ритуали”. Харесват определени дрехи. Имат любими фрази.
    Радват се на неща, към които често сме безразлични. А всъщност основното е, че те отказват да бъдат безразлични. Може би затова сформират общности — защото най-силната спойка е споделеното чувство.
    Те просто искат да принадлежат към нещо. Не защото ги е страх, а защото така им харесва. Някои ги смятат за ексцентрици. Други — за символ на инакомислещите… Градските племена: няма как да ги приемеш, ако не ги разбереш.”

    И, уважаеми Визимире, аз лично мисля, че хората, занимаващи се с ЛАРП трябва да са доста добри именно с психо-философските науки, защото само добрите в тези области, могат да правят добра и качествена игра!
    И да не се впрягат, когато не им се получи !
  5. Визимир Радик's Avatar
    Странно е, че някой е пуснал философско есе на тема, свързана с ларп. Не бих написал такова нещо попринцип, въпреки че си е съвсем нормално.

    Обаче, нещата са си верни. Дано повече хора го прочетат и замислят по въпроса. Само леко променяне на настройката не един човек, би допринесло не само за клановото, но и за неговото лично щастие.
BACK TO TOP