View RSS Feed

Тирион

Психология на разочарованията в ЛАРП

Rate this Entry
И докато другите пускат РП чатове и гайдове за инвентар, аз ще се разпиша с нещо по-философско.

Психология на разочарованията в ЛАРП

Онази вечер си говорих със Зигфрид и се замислих над следния проблем: ЛАРП е игра, която ние играем заедно с крайната цел да си доставим удоволствие. Защо тогава толокова често сме недоволни и се караме с другите хора (без значение дали са от клана или не). Седнах и помислих над въпроса и стигнах до някои интересни изводи, които бих искал да споделя с всички, които четат този форум, да ги обсъдим и ако има коментари, да видя как се вписват в моите идеи.

Тръгнах от позицията, че удоволствието в една игра идва от победата. Само че в думата победа аз влагам много широк и още по-важното ИНДИВИДУАЛЕН смисъл. Не е трудно да се намерят корените на този стремеж и Гръко-Римската, и Германската култури издигат победата и героизма на пиедесетал (герои и в двете митологи колкото искаш). Затова не е изненада, че щастието като резултат от постигането на цели/победи е основен мотив в съвременното западно общество.

Връщайки се на темата за игрите, трябва да се отбележи, че в някои класически игри като шах, белот и подобни условията за постигане на победа са ясни, конкретни и предварително зададени. И при тях основното удовлетворение на хората, които ги играят, идва от това да матират противника или да стигнат 151 точки, да го направят валат и т.н. Обаче тук идва моментът, в който прилагам разширеното и субективно понятие за победа. Освен тези предварително зададени цели, човек може сам да си зададе индивидуална, лична задача дори и да е толкова неясно формулирана като да стана по-добър. И когато човек вярва, че е станал по-добър в играта (да използвам конкретния пример), той отново изпитва удоволствие. Дори и да е загубил, има шанс всъщност в края на краищата да изпита повече удоволствие отколкото неудоволствие, ако целта да стане по-добър за него е на по-високо ниво от тази да спечели според традиционните правила.

Само че в ЛАРП-а нещата далеч не са толкова прости, особено при липсата на сетинг с предварително зададени задачи за героите или фракциите. Защото когато се наложи всеки един да си поставя цели самостоятелно (дори и да са координирани до някаква степен с клана), се проявява неговата или нейната неповторима идентичност. (Истина е, че трябва да си малко луд, за се занимаваш с ЛАРП сериозно, а пък двама еднакви луди няма. J ) И тук започват проблемите. Макар и някои целите на повечето хора да корелират (тоест са насочени в сходна посока), те далеч не са еднакви. Дори и такива генерални неща като да спечелим блъдбол купата могат да предизвикат разлики дали ще я печелим честно на бойното поле (както примерно Зигфрид би харесал), или отстранявайки вражески водач нож в гърлото преди важен мач. Друг адекватен пример би могла да бъде целта да изглеждаме готино и да ни се кефят цел, която (почти) всеки един от нас има като ходи на ЛАРП. Само че разбиранията ни за готино се различават немалко просто заради различния вкус (или неговата липса изобщо). И така се получава, че макар и уж да имаме сходни цели, едни са удовлетворени от това как ги постигаме, а други не са.

И за да завърша картината, трябва да обсъдя и обратното на победите загубите. Както имаме цели за победа, така имаме и условия, в които приемаме, че сме загубили и съответно се чувстваме неприятно. Приносът на тези загуби не трябва да бъде пренебрегван особено в случаите, когато целите на някои части от колектива съвпадат условията за загуба на други. Например за някого цел е да се надъха, да следва вдъхновяващи лидери и да се вкара във филма на 100%. Само че за неговият лидер цел е да действат подмолно и без много шум цел, която съвпада с условията за загуба на първия човек. Този конфликт няма как да бъде решен без един от двамата или да се примири със неуспех, или да си промени целите. За по-ясен пример, бих могъл да използвам метафора от ДнД ако един човек играе своя герой като LG, а неговият шеф е CЕ, ами на подчинения надали ще му е кеф, защото постигането на целите му ще е доста трудно.

За финал на тези размисли, ще предложа няколко идеи, които евентуално биха довели до намаляне на разочарованията в ЛАРП.
На първо място е добрата комуникация на целите преди всяка игра. Сваляме картите, казваме си черно на бяло аз отивам там и искам да набия този и този, да се оженя за този и онази, да се бия за справедлива кауза и т.н. Проста и ефективна тактика (особено както си имаме форум), която да ни позволи да си понагласим очакванията и целите, така че да са в по-голяма близост или поне да избегнем конфликт. А в случай, че в определен момент ни се играе нещо несъвместимо с колектива ами, добре, отиваме да играем от друга фракция. Все пак това е само игра. Ние сме приятели в истинския живот и си помагаме в него ковем протектори, плетем ризници, даваме съвет. Но веднъж започне ли играта, всичко е бяла дъска. Може с Вероника да сме заедно от 3 години, но Бурзгаш и Еладора ще се дърлят и ядат като зет и свекърва.

На второ място е да променим нагласата си преди ЛАРП да бъде по-близка до източната идея за удоволствие от живота такъв, какъвто е. Малко като олимпийския принцип: Важно е участието, а не победата. Задължително трябва да се признае, че да се отива на ЛАРП без очаквания за определени събития, а само и единствено с идеята да се наслаждаваш, каквото и да става, е много трудно. Много фактори могат да попречат най-могъщият без съмнение е егото ни, но и болки, болести и прочие също могат да се намесят. Аз лично смятам, че това е по-ефективният подход като цяло (към живота, а не само към игрите), но съм далеч от мисълта да тръгвам да убеждавам когото и да било да го приема. Труден е, изисква усилия и дисциплина. Подходящ е за следване в дългосрочен план и е едно сериозно решение. Но пък човек, тръгнал по него, се отървава от много малки дразнения в ежедневието, а колкото по-малко е стресът толкова по-добре! Нали точно заради неговото намаляне играем на първо място!
Tags: None Add / Edit Tags
Categories
Uncategorized

Comments

  1. Визимир Радик's Avatar
    Странно е, че някой е пуснал философско есе на тема, свързана с ларп. Не бих написал такова нещо попринцип, въпреки че си е съвсем нормално.

    Обаче, нещата са си верни. Дано повече хора го прочетат и замислят по въпроса. Само леко променяне на настройката не един човек, би допринесло не само за клановото, но и за неговото лично щастие.
  2. Берен Ерхамион's Avatar
    Като един от най - старите играчи в Пловдив и доколкото знам - най - възрастен (все още) в България, спокойно мога да кажа, че съм видял (и чул) достатъчно, за да се съглася с Тирион.
    Един от психологическите проблеми, свързани с ЛАРП е стремежа на всички или почти всички играчи, да се изявяват и на всяка цена (ама, че досадно) да печелят.
    И няма защо да се чудим на това!
    Не е лъжа, че с такъв тип хоби обикновено се залавяме хора, чието въображение не е открило онова нещо в живота ни, което да ни донесе нужното удовлетворение.Отхвърлени от себеподобни, неразбрани от тесногърди твари с ръкавели и калкулатори в душите...
    Ще си послужа с един цитат, откраднат от Ендорион - българския сайт, посветен на Джон Р.Р. Толкин:
    „Те разменят, книги, музика, клюки. Срещат се на стриктно уговорени места или просто в Мрежата. Изпълняват собствени всекидневни „ритуали”. Харесват определени дрехи. Имат любими фрази.
    Радват се на неща, към които често сме безразлични. А всъщност основното е, че те отказват да бъдат безразлични. Може би затова сформират общности — защото най-силната спойка е споделеното чувство.
    Те просто искат да принадлежат към нещо. Не защото ги е страх, а защото така им харесва. Някои ги смятат за ексцентрици. Други — за символ на инакомислещите… Градските племена: няма как да ги приемеш, ако не ги разбереш.”

    И, уважаеми Визимире, аз лично мисля, че хората, занимаващи се с ЛАРП трябва да са доста добри именно с психо-философските науки, защото само добрите в тези области, могат да правят добра и качествена игра!
    И да не се впрягат, когато не им се получи !
  3. Еладора's Avatar
    Защо да е странно, Акага, за мен е дори съвсем нормално да се философства на теми, засягащи ЛАРПа. Не се учудвам и че първата такава публикация в нашия форум е пусната от Тирион. И понеже той е написал повечето от съществените неща, бих споделила какви са моите разбирания за добра игра и преживяване.

    Много е просто - да успея да се вживея в героя си. До такава степен, че чак да се влея, по време на играта "Аз - Вероника" да е след "Аз - герой". Когато успея да го направя то всяка дефиниция на победа и загуба губят смисъл. Ако играя Еладора и Ог ми заповяда да давам постоянно отвари за лоялност на Ферос, за да поддържаме даден договор, то няма да го направя и ще си понеса последствията или просто ще се изнеса от кралството, защото ще осъзная, че не поддържа идеалите, които съм вярвала, че стоят в основата му.
    Друг пример може да е хващането на някого в плен. Почти всеки ЛАРПър е искал да бъде пленник в някоя игра, това би му донесло много интересни преживявания и впоследствие -приятни емоции. В същото време до някаква степен той (или отборът му) е "изгубил" в самата игра - например ако са го пленили когато е пренасял важно и конфиденциално съобщения до съюзник. В този момент щастието от преживяването, което си имал, влизайки в кожата на героя си (някак си е свързано с адреналина по необясними за мен причини (материал за следващ пост? =) ) ) е по-силно от нещастието, породено от неуспеха на мисията ти. Поне при мен е така.
    Хубавото на този тип нагласа е, че ти си абсолютно и изцяло отговорен за щастието си по време на игра. Не можеш да се оправдаеш, че другарчето не ти е позволило да влезеш адекватно в роля, или че времето ти е попречило да го направиш. Успехът ти зависи само от теб, всяка критика можеш да отправиш само към себе си. Съответно инструментът за решаването на проблема също си ти - можеш да вземеш реални мерки, за да подобриш уменията си и на следващия ЛАРП да се представиш още по-добре.
  4. Зигфрид's Avatar
    Такова будистко гледане на нещата ми идва малко утопично. Да вземем за пример един полупрофесионален баскетболист - той си знае, че не играе в голям отбор, знае, че има шансове отборът му да се класира до плейофите, но не и без много труд. Пича тренира кат полудял, сам инвестира в някви яки гуменетки примерно, щото няма спонсор и т.н. Идва време за големия мач и отбора му губи(без да се сочи с пръсти кой точно е виновен за това). Та нашият спортист просто няма как при цялото това инвестирано време, труд и пари да плесне с ръце па да прегърне съотборниците си и да каже "Споко, момчета, важното е да играем за кеф.".

    Аз точно така гледам на ларпа - като луксозен спорт. За да идвам по национални после се чудя кога да си взема изпитите и варя курбани да ми одобрят протокола за записване на семестъра, а за да се прибирам всяка седмица за тренировки през седмицата не се спи, за да чертая.

    Да, аз вероятно ще си променя гледната точка в аспекта, който Бурз предложи, но няма да е защото това е правилния подход в моя случай, а ще е защото нямам друг избор. Победата е яко нещо, ама нашият клан просто не може да печели игри. Или трябва да си сваля летвата, или да не ходя повече на ларп, което си е шибана алтернатива.

    П.П. Дейба, Еладорче, бях забравил, че се казваш Вероника
  5. Ейрене's Avatar
    Блъдболът го спечелихме. И като се замислиш конкурент реален в България нямаме. Само сърбите дадоха отпор. И да, не обичам да губя... И да, играя за победа. И да, тя ме прави по-щастлива от самото изживяване
BACK TO TOP