View RSS Feed

Тирион

6-те проблема пред ролевия играч

Rate this Entry
Това е кратко обобщение на презентацията, която Хелън изнесе на ролкона и част от презентацията от РП работилницата - така че всичките овации са за нея.

Сблъсквал съм се с всичките 6 описани проблема и то неведнъж. Понякога са били в много слаба форма, понякога - много силни. Но както всяко друго психологическо предизвикателство и тук трикът е да знаеш за тях, да се изправиш очи в очи със страха и тогава той ще отслаби хватката си. От там насетне почваме да играем и да преживяваме нещо изумително!

1. Страх от уронване на имиджа ("ще се изложа като играя").
Това е страхът когато две мисли ни се въртят в главата. Първата е -"Да играя е абсурдно, отстрани изглеждам като пълен загубеняк, който и да ме види ще ми се смее". Втората е - "Не мога да играя достатъчно добре. Другите играчи ще ме помислят за некадърник". Коренът на двете е, че играчът се възприема повече като самия себе си, а не като героя си, а резултатът е или отказ от игра изцяло, или неуверена игра, която сериозно уронва кефа на човек.

Има един метод за преодоляване на този страх, който работи винаги - просто отивам да играя. Не е нужно да правя някакви велики изпълнения, дори само да се иде да се пита в града за слухове/задачи, да се поговори с някой как сте се напили в Нарготронд и после са ви наказали да правите двоен караул. Малките стъпки за влизане в роля са изумително ефективни в преодоляване на този страх, защото малкото нещо всеки може да го направи и то да го направи добре.

Вторият метод, който невинаги е достъпен е "фламингота-пингвини" на името на играта от РП работилницата. Идеята зад него е, че този страх се предизвиква от придаването на голям авторитет на т.нар. "опитни играчи" и страх от тяхната оценка. Ако обаче видите как тези същите супер авторитетни хора изведнъж се правят на пълни олигофрени изведнъж разбирате, че те не са много различни от вас, не са по-високо от вас и няма от какво да се страхувате.

А историята ми е свързана с ЛАРП-а на Върховръх в края на 2015. Вечерта на РП празненството по едно време ситуацията поумря и нямаше централно организирано развлечение. В резултат видях как Еномир, Селестия и Бьорн седят на нашата маса и правят нищо... Сърбеше ги да идат да играят, личеше им, ама ги беше страх. Както Надя сама ми каза после "Не се чувствах уверена".

2. Изпадане в комедийност ("Ще се лигавя")
Това предизвикателство е склонноста да се отнасяме несериозно с играта, търсейки забавление в смях и шеги. Действия, които са точно такава комедийност са например преиграването за постигане на комичен ефект, неуместни споменавания на реалността (отивам да се обяда по палантира, можете просто да си замълчите и да се оттеглите) или неуместни шеги и игрови решения.

Забавлението за различните хора има различни измерения. Мен ме кефи да имам опонент, с който да се надлъгваме на стратегическо ниво и той да е достатъчно умен, че да ме предизвика. Любо го кефи да изглеждаме мега яко, по войнишки, да има ред, дисциплина и всички да са толкова адекватни, че да не се налага да вика. Обаче човек Х го кефи да се смее. И тук става проблем. Има ситуации, в който комедията е адекватна и оправдава очакванията за забава на всички. Обаче има и такива, в които това не е така. Всеки играч трябва да преценя кога всъщност шегата и смехът са адекватни. За да бъде преценката възможно най-добра старайте се да гледате през очите на героя ви, за когото има кумири, хора за подражание, важни личностни и прочие - дали бихте искали да ги обидите обръщайки един сериозен момент на комедия?

Личната ми история е от един социален ЛАРП 2009 - избори в Сер Тай. Беше много готино изживяване с множество фракции, които се бореха за гласовете на хората по най-различни начини. Имаше дори интрига около смъртта на предишния крал така че всичко си беше порядъчно забулено, а хората бяха във филма на макс. И изведнъж се появява един играч, твърдящ, че е баба травестит... по време на една от речите на кандидатите за крал. Това НЕ беше ок.


3. Изпадане в театралност ("Здравей, страннико, що дириш по тези земи")
Тук симптомът е приповдигнато поведение, големи театрални жестове, странна интонация и думи, за да може да има сценичен елемент. Само където ние не сме на сцената на Драматичния Театър и целта ни не е да внушим нещо, а да изиграем героите си по автентичен начин.

Лекът по мое мнение е простичък - в общуването си с другите се старайте персонажът ви да се държи както вие във всекидневието си. Отпускате се и не търсите да правите нищо повече. И ако някой тръгне да ви театралничи го питате "`Що така се превземаш?"

Тук не мога да се сетя за конкретен пример. Единствените ми спомени са, че Берен понякога имаше склонност да преиграва, но не в някакви твърде големи размери. Погледнете горе в обяснението в скоби - там е най-явният признак.


4. Страх от загуба на достойнство.
Това е страхът, който спира някои хора да отиграят неща, които те като хора възприемат като унизителни в една или друга степен - примерът е да се молиш за живота си. Ритуалът с колениченето и моленето със сведена глава за някого може да се струва унизително на чисто лично ниво, но аз като си представя една реална ситуация нещата бързо се променят, защото имам много повече да губя от една чест. Имайте предвид, че тук не говорим за крайности, а за ситуации, които са чести в ЛАРП - пленник, слуга, подчинен. Друго проявление на този страх е чувството за неловкост, когато ми се струва, че някой друг се унижава пред мен.

За мен решението е да се опитаме да мислим възможно най-много от гледната точка на героя и от неговите/нейните възприятия за това кое е нормално. В общество, в което има крале, съсредоточили властта в себе си далеч не е странно да се поклониш някому доземи и да се мазниш. Винаги помнете, че "Каквото се случи на ЛАРП си остава на ЛАРП".

Примерът ми е пак от доста отдавна - Ог тъкмо беше станал крал. Имаше един Коко в клана (да не се бърка с Амрис), който беше доста горделив. И в един момент малко преди битка Ог усеща, че обувката му се е развързала. Няма време да сваля своите оръжия, щит и прочие и казва на Коко, който е с двуръчен меч: "Вържи ми обувката". Той изведнъж се сепва и отказва на краля нещо толкова просто като да му върже обувката. В резултат и двамата имат излизане от ролите и игровата реалност става по-трудна за поддържане.

5. Смесване на игрова и извънигрова реалност.
Тук симптомите са няколко близки един до друг вида мислене от рода на: "Ние сме приятели със Сашо, как така ще сме врагове в играта", "Не мога да направя това, защото Сийка ще ми се разсърди и после две седмици няма да ми говори", "Няма да играя с Углук, защото ненавиждам Ванката". Появили се това смесване първо пада нивото на ролевата игра, защото логиката й се нарушава по метаигрови причини и за всички удоволствието спада. Представете си как някой прекарва един ден да сее раздори и да подготвя атентат, а накрая усилията да са неефективни, защото насъсканите един срещу друг си пият ракията заедно... Е, шибано е.

По мое мнение това е супер разпространен проблем в ЛАРП-а. Поначало ние се харесваме едни-други в някаква степен, защото имаме едно общо откачено хоби. Тоест настройката ни един към друг е по-положителна отколкото към произволен непознат и трябва да положим повече усилия, за да мразим някого. Решение, което да е ефективно, аз нямам. Просто се опитвам да изпитвам нехаресване на хората и да гледам през очите на Тирион доколкото мога. Обаче не бих казал, че този подход е супер ефективен, а само Ок.

Примерът е очевиден - ние и Гвардията. Ингейм по ДС нямаме особено много причини да се харесваме, коренно различни сме и прочие. Обаче се кефим едни на други извън играта и затова сме като дупе и гащи.


6. Изпадане в краен реализъм ("Героят ми никога не би направил това").
Симптомите на този проблем се изразяват в това, че преди да взмем решение по време на игра си мислим "героят ми никога не би постъпил така" и взимаме решение, което блокира играта. Да, хубаво е да има последователност и логика в действията на един персонаж, за да може да е достоверен и другите хора да играят с него качествено - ако е напълно произволен всички ще го отбягват. Обаче още по-яко е да има игра за всички; игра с множество конфликти, горещи точки и в резултат - бой. За да бъдем честни пред себе си това блокиране на играта се прави избирателно на база на някой от по-горните проблеми - приятелства, страхове и прочие. Така или иначе всички ние си "чупим" героя, струва си това да се направи, за да има по-интересна игра, възползвайки се от ситуациите, за да създаваме конфликти.

Личното ми мнение е, че ЛАРП-ът не се случва от самосебе си. Вживявайки се в героите си играчите не гарантират, че играта ще е добра, колкото и дълбоко да е потапянето. Чисто и просто защото ако няма конфликти и взаимодействия, няма игра.
Затова всеки един от нас трябва от време на време да прави стъпка назад и чисто метаигрово да се запита "кое решение ще допринесе повече за раздвижването на играта, кое ще е по-конфликтното". Това е методът за преодоляване на това изпитание, който аз знам. Да, може да има 5 възможности и да не е много ясно коя ще е най-интересната. Обаче понещ е избегнем тези, които блокират играта.

Историята, която мога да споделя от моя опит, е от рождения ден на клана през 2010. Историята беше нещо клиширано от рода на кралството е нападнато от орки и прочие сган, дайте да се набием и прочие. Обаче Берен, бидейки супер дипломатичен и добър крал, изведнъж успява да убеди орките да не се бият. Вместо това да дойдат и да се присъединят към пиенето. Да, това решение е в линия с неговия герой, обаче прецаква очакванията на хората, които са дошли за екшъна.

В заключение ще ви кажа, че надали можем напълно да преодолеем тези 6 предизвикателства за постоянно. По-скоро се налага непрекъснато да сме нащрек и щом някое започне да се проявява твърде силно да му се противодейства. А през останалото време? ИГРАЙТЕ!
Оувърлорд аут!
Tags: None Add / Edit Tags
Categories
Uncategorized

Comments

BACK TO TOP