View RSS Feed

Тирион

За всички новаци - задължително

Rate this Entry
Quote Originally Posted by Тирион View Post
Има три начина да се тренират умения, които изискват координация на цялото тяло като боя с ЛАРП оръжия, боя с истински оръжия или този без. Обикновено пътят минава през трите етапа в реда, в който ще ги изброя и този път за мен лично не един път се е доказал като най-бързия и надежден начин да се усвои ново умение. Затова продължавайте да четете как най-бързо да напредвате с всякакъв род тренировки.

1. Прави се конкретно упражнение (атака в дясно рамо/защита от нея) с възможно най-ниската скорост.
- в този случай целя да развия своята координация и точност до такава степен, че движението да стане част от мускулната ми памет.
- Когато го изпълнявам възможно най-бавно аз си давам време да обмислям всеки компонент от движението - дали ръката ми е на правилното място, дали атакувам в правилната посока, прикрит ли съм, в баланс ли съм, достатъчно близо ли съм, правилна ли ми е стъпката. Истината е, че една атака (с или без оръжие) има изключително много елементи и умът не може да възприеме всичките отначало. Затова почвам малко по малко да ги уча и когато единият стане част от мускулната памет почвам да се фокусирам върху другия. Обаче за да влезе в мускулната памет аз трябва да правя упражнението бавно и точно, за да могат мускулите да правят едно и също нещо отново и отново. Ако има вариации времето за запомняне се увеличава.
- Накратко - уча се давам точна атака (въпрос) и да давам точна защита (отговор); развивам и своя усет за разстояние

2. Правене на конкретно упражнение бързо.
- основната ми цел тук е да развивам рефлекси и преценка за противниковите намерения, съдейки по движенията му.
- минавам на тази фаза само след като мога да направя хубава атака и защита, целейки вече да мога да ги направя със същата прецизност, но на по-висока скорост, където шансът за грешки се увеличава многократно, и нямам време да преценям всички фактори - осланям се на създадения усет и мускулна памет в стъпка 1.
- създавам рефлекс да вдигам определен гард когато ме нападат от определена страна бързо и да сменям гардовете/атаките в движение; Допълнението е, че продължавам да развивам усет за дистанция и точност, който става все по-динамичен и реален - мога да усетя кога ударът на противника не е точен и да се махна, ходя напред-назад-настрани в динамична среда и се уча да свързвам ръцете с краката.

3. Тренировка в динамична ситуация със стрес - дуели
- тук целя да подложа на тест какво съм научил и дали правя сериозни грешки. Шансът да науча нещо ново в бърз динамичен дуел е малък, защото под стрес вече съществуващите умения се разпадат, камо ли да направя нещо ново. Целта ми е да проверя колко добри са станали рефлексите ми, които вече съм оттренирал, колко точно ги използвам и как се справям със самия стрес. Докато другия човек пък ми служи, за да ми показва грешките.
- това, което започвам да развивам на тази фаза е усещане за темпо на двубоя. Темпото е това кой води в дуела, кой налага волята си. В предишните 2 стъпки имахме предварително зададени упражнения и просто единия напада, другия се пази- походова работа като в шаха. В дуела, където има две противопоставящи се воли моята цел не е да съм по-добър от противника при походово действие. Не, целта ми е да не му дам да кара. Ситуацията не трябва да е аз-ти-аз-ти, а аз-аз-аз-аз-край. Това е много фин усет, но който налага темпото има сериозно предимство в дуела, защото може да ползва ситуацията.
- Продължавам да развивам усета си за дистанция и активно ходене; прилагам наученото от стъпки 1 и 2 в по-трудна среда.
- с динамичното упражнение се развива и още нещо, което е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно. Толкова е важно, че лесно бих го определил като фактор номер 1 за победата в битка - бойния дух. В дуела се научавам да се стремя да наложа своята воля за победа над тази на противника, а не да се свивам и да отстъпвам - за мен друг път няма освен през тялото на опонента.

4. Динамични упражнения с много хора - масовки
- масовите битки заслужават малко самостоятелен коментар по ред причини - най-вече защото са супер забавни, екшън и те са истинското густо от активната част на играта.
- в масовите битки целта ми е да развия две неща:
- Първото е т.нар. усет за битката/battle awareness. С две думи това е способността да следя къде се намират спрямо мен моите хора и противниците, за да мога да си пазя гърба, да се позиционирам възможно най-добре и да експлоатирам слабостите на противника. Развиването на това умение става когато съзнателно реша, че ще го тренирам и по време на битката на всеки 4-5 секунди отстъпвам от мелето на половин крачка, оглеждам се за 1 секунда кой къде е и тогава продължавам боя. Така се научавам да раздвоявам вниманието си и да следя много други фактори.
- Второто нещо е координацията вътре в клана. Това е способността на много хора да работим заедно за постигането на определена сложна цел като например да отворим дупка във вражеските редици за някой с нож да влезе в гръб, нахлуване в крепост с минимални жертви и т.н. Координацията вътре в една армия за мен е второто най-важно нещо, което определя кой ще победи - без боен дух армията не се бие изобщо, а без координация тя се бие като отделни елементи, които лесно биват смачкани от голямата сила. За да има координация трябва да има две неща - усет за битката у всеки човек и заповеди от командването. Тоест масовите битки учат И комнадващите да взимат бързи решения и да дават заповеди на мига без да се замислят излишно.
- Това са нещата, които битките основно развиват. Личните умения за бой са нещо, на което е по-добре да не се осланям в една голяма битка - много по-ефективно е някой с нож да реже гърла докато тежката пехота отвлича вниманието, отколкото те самите да си свършат работата.
Tags: None Add / Edit Tags
Categories
Uncategorized

Comments

BACK TO TOP