Results 1 to 1 of 1

Thread: Магнус Ериксен

Threaded View

Previous Post Previous Post   Next Post Next Post
  1. #1
    Лунният Секач Рой's Avatar
    Join Date
    Jan 2012
    Age
    20
    Posts
    129
    Thanks
    145
    Thanked 6 Times in 5 Posts
    Chats
    34

    Магнус Ериксен

    ''Дълги векове безкрайният Север се радваше на мир и спокойствие.Множеството народи и племена, наред с моя народ - славяните, тези на суомите, фините...Всички те тачеха безброй божества, но най - велик беше нашият бог- Один, който седи в престола си в Асгард.Мъжете разчитат на него в битка - той вдъхва храброст, воля и желание за победа.Той е наш баща и брат!
    Но навярно наближаваха дните на Рагнарок - Последната битка, в чиито пламъци е казано, че ще падне Старият свят.
    От юга идеха Те, що носят кръстове по одежди, по книги, що проповядват за мир, любов и разбирателство, а носеха война, омраза и лицемерна подлост в душите си.
    И не винаги от стомана бяха оръжията им - оплитаха простодушните, слабите и глупавите със своите сладки приказки.А такива бяха много сред чуждите племена - такива, които им вярваха и тръгваха срещу всички останали...
    И сега те вече наближават нашите свещени земи, но НИЕ сме тук и няма да отстъпим нито крачка!
    Ерик син на Торвалд"
    Този надпис, издялкан от прадядо ми, показва идеално положението. Народът ми е живял спокойно, до момента, в който тия кръстоносци не са решили, че трябва да ни "обединят".
    Първите нашествия по нашите земи са били мирни- нямало е военни конфликти. Южняците само говорили и говорили и не малко хора ги послушали. По-сериозните сблъсъци ги помня, бях на 4-5 години. Никога няма да забравя видът на лагера им, в близост до моето село- безброй шатри с безброй мъже, обединени под тоя кръст, имащи само 1 цел- с цената на всичко, да ни го наложат. Техният командир носеше черни одежди с бели кръстове и бил някакъв граф от Острова на запад- на вид жесток и безскрупулен човек. А щом започнаха военните им акции- тъпчеха село след село.
    Майка ми ме взе на ръце и избягахме заедно с другите жени и деца, не помня накъде. Губят ми се часове, дни, месеци от този период. Спомням си как се събудих, а около мен беше топло и уютно. Намирах се в някакъв хан в незнаен град. Майка ми беше на съседното легло и плачеше, тогава разбрах, какво се е случило с родата, с приятелите, с баща ми и дядо ми. Не можех да сдържам сълзите си. Сълзи не толкова от тъга, колкото от жажда за отмъщение и справедливост. За съжаление, нищо не зависеше от мен- аз бях едно обикновено хлапе.
    Майка- единственият човек, който беше до мен, ми каза: "Сине, в безопасност сме, в Кралството на Седемте Хълма. Ще се установим тук и ще заживеем пак щастливо"
    Не я разбрах. Сигурно просто искаше да ме успокои, защото нямаше как да живеем щастливо след всичко, което се случи. Както и да е, това беше много отдавна.
    Пораснах. От малък тръгна да ме влече военното изкуство и когато навърших необходимата възраст, най-накрая ме приеха в седмохълмска казарма. Тренирах усилено и бавно просперирах. Минах през всеки един ранг на йерархията.
    След дълги години, получих и повиквателно за Първи елитен, който е под командването на крал Тирион. Това е мечтата на всеки един войник в армията на кралството.
    До ушите ми достигна слух за някакъв седмохълмски Рицар, който е дошъл от Острова на запад. А дали е той е ония, чиято глава искам да падне, а може и да не е, но да го познава. Нямам търпение да се срещна с него, за да си поговорим.

    *************

    Малко офгейм- Правя си нов герой, защото до голяма степен изчерпах стария, пък и ми омръзна да го играя. Очаквайте интрига между двата героя
    Last edited by Рой; 08-18-2016 at 10:18 PM.

Thread Information

Users Browsing this Thread

There are currently 1 users browsing this thread. (0 members and 1 guests)

Posting Permissions

  • You may not post new threads
  • You may not post replies
  • You may not post attachments
  • You may not edit your posts
  •  
BACK TO TOP