» Вестителите на Хаоса

Сутрешното слънце леко напичаше площада на Минас Гил. Тишината обгръщаше схлупените къщурки и занемарените, хубави някога каменни сгради. Илир вървеше по това което му приличаше най-много на "главна улица" и бавно се оглеждаше ... градът не му вдъхваше много доверие, беше някак пуст и тайнствен. Беше нервен заради тези, които го
преследваха, безсилието го измъчваше, а образът на Лиан не го напускаше нито за миг.
Но той беше решен да стигне до Олелун и да намери тъмния елф - "Лорд Ферос" беше
прошепнала старата гадателка "блясъкът на златото ще отключи могъщата му сила и той
ще те избави от тези, що те преследват и искат душата ти..." Спря се пред тъмна
каменна сграда, от която се чуваше шум на желязо, удрящо се о желязо. Вътре двама мъже
облечени в кожа се потяха над голяма наковалня - единия придържаше нажеженото до
тъмночервено парче метал, а другия с отмерени удари го оформяше. Илир ги изчака да
привършат преди да ги заговори - "Добър нека е денят ви ковачи" "Добра среща
страннико, какво те води по тези места" - поздрави го единият и го погледна със сините
си очи така, че Илир неволно потрепера. Другият ковач, строен млад мъж мълчаливо се зае да прави нещо с малки железни триъгълници и само му кимна безмълвно.
"Само минавам - търговец съм, пътувам към Олелунд" отговори Илир загледан в голямата
кофа разтопен метал сложена до наковалнята. "Търговец казваш...дълъг път те чака
страннико, но знай че този който крие истината - далеч не стига "
"Какво имаш предвид" остро попита Илир? "Не си търговец"-разнесе се женски глас зад
него. Той рязко се обърна - жената беше нисичка, с хубаво телосложение, обикновено
облечена и очевидно се движеше безшумно, изобщо не я беше усетил.Чувстваше се все
по-странно, страхът отново му напомняше за себе си... "вижте просто ми покажете пътя
и аз ще си вървя" гласът му прозвуча настоятелно, с нотки на молба.
"Върви натам накъдето слънцето се ражда страннико...и може би ще намериш туй, що
дириш" другият ковач се беше приближил до Илир и му подаде вързоп кожа овързан с
ремъци."Това може да ти е от полза срещу тези от които се боиш толкова много"
"Но аз..." опита се да каже Илир... "Думите ти крият истината, но очите не лъжат
страннико" - по възрастният ковач отново го пронизваше с леденосините си очи,
Бягаш от нещо, което се страхуваш дори да назовеш..."Не е вярно...гледайте си
работата добри хора, аз ще си вървя по пътя ... сбогом " избъбра набързо Илир и
забързано пое надолу по улицата, стискайки малкия кожен пакет. "не...не сбогом
страннико, само довиждане" промълви жената и се запъти към къщата. Ковачът само
кимна сякаш и на думите й и на нещо свое и се зае отново с изстиващото острие на меча,
който ковеше.
Падна нощта ... редки облаци ту скриваха, ту показваха луната и звездите. Илир вървеше
по пътеката посочена му от ковача в селото и се молеше да се движи достатъчно бързо
за да не бъде застигнат от ...внезапен шум го накара да се закове на място. Някой
или нещо се движеше успоредно с него в храсталака.Той бавно посегна към колчана си и
извади 1 стела която зареди в лъка си, късно следобяд по време на една от кратките
си почивки беше открил за своя най-голяма изненада, че в кожения вързоп има върхове
за стрели. Зарадван, бе побързал да попълни запасите си - беше останал с едва 5
стрели след последния път, когато едвам се измъкна на преследвачите си...оттогава
бягаше почти без да спира, воден от страха за близките и живота си. Лек полъх откъм
гърба го накара да се извърне - бяха го открили. Тъмната уродлива сянка на
същестовто изгаряше погледа му "Товвва, че си в друго кралство няма да те сссспаси
от нас" зловещата усмивка растеше, докато съществото се приближаваше към него. Илир
отчаяно вдигна лъка и стреля, но съществото ловко отскочи и стрелата потъна в
храстите зад него. Помисли да се обърне и избяга, но сенките зад гърба му го
уведомиха, че вече е обграден и губи играта ... Безсилен и скован от страха той
очакваше неминуемия си ужасен край. Фигурата приближаваше стискайки в ръка грозен
нащърбен черен кинжал "същия с който уби Гийден" проблесна откъслечна мисъл в мозъка
му ... Усети студеното дихание на сбърза и срещна черните му очи ... Миг преди
черното острие да се забие в сърцето му сбърза спря. Очите му се разшириха и Илир с
изненада съгледа синкавото острие изскочило от гърдите на съществото. То се свлече
безмълвно на земята правейки кървава локва пред краката му. Синеокият ковач
безмълвно извади копието си с плавно движение от бездиханното тяло и иронично
подметна "мдааа интересни търговски партньори имаш друже". Илир се опита да го
предупреди за черната сянка прокрадваща се към него, но просвистя стрела и се заби в
окото на сбърза поваляйки го в кървава конвулсия... Изведнъж сякаш гората оживя,
нощта се изпълни с ръмжене на сбързове, тихото просъскване на стрелите и песента на
копието и мечовете ... Илир беше объркан ... около него имаше повече от 24 сбърза,
които изведнъж озовали се срещу неочакваните му спасители, изглежда бяха срещнали
превъзхождащ ги противник... удивен той видя как другия ковач изпраща стрела след
стрела и като че ли никоя не пропускаше целта си, до него жената от сутринта
боравеше почти толкова добре със собствения си лък и меч. Зад тях се биеха странно
облечена жена с плетена ризница и красив табард, и тъмнокос мъж с брада и зловещ
жезъл, който със заклинанията си караше съществата да се гърчат и падат с ужасяващ
вой. Битката трая кратко и кърваво. Телата на сбързовете лежаха на земята и топлата
им кръв димеше в студената нощ. Внезапно в тишината отекна разкъсващ нервите вик,
проточи се и замря...веднага го последва втори, който беше прекъснат от звучна
псувня "Мамка ти мръсна демонска...де ще бягаш сега а ?!" От храстите излезе демон,
с причудливо оръжие в едната ръка и чук в другата, на щита му имаше черен димящ
символ и меч затъкнат зад него. Металната му броня зловещо просветваше в нощта и от
нея капеше кръв. Илир насочи лъка си към него, но не успя да го опъне защото ръката
на некроманта легна на рамото му - "Спокойно! Хадес е от нашите"
"Ххххадес?ННашите ?" информацията дойде твърде много за мозъка на Илир, който просто
блокира. "Е май ще трябва да пообясним някои неща сега нали?" Ковачът се беше опрял
на дългото си копие, по което се стичаще кръв и гледаше към Илир. Ти не си търговец,
обикновен търговец не бива преследван от 2 орди сбързове заради стоката, Норхарад
позна, че си бягал още като те видя - имаше само 4 стрели в колчана и беше адски
нервен, когато влезе в ковачницата да питаш за Олелун. Лорд Ферос не го търсят много търговци.
"Как?! Кои сте вие?" - успя да каже най накрая Илир
Ние сме Вестителите на хаоса - каза жената с ризницата и добре дошъл в кралство
Седемте хълма, нашият крал Берен ще бъде щастлив да те види :)
"Но как така успяхте да убиете 26 сбърза... все едно беше детска игра ."
"Не винаги сме били ковачи и тем подобни ... всеки от нас, в един друг живот е имал
титла ... водил е войни, губил е приятели - с течение на годините оръжието става част от теб, по начин който не се забравя НИКОГА. "Е приятелю " каза синеокият ковач - сега ще спрем ли да си играем на кой кой е и ще си поговорим ли сериозно?Аз ще ти разкажа за нас, а ти ще ни светнеш как така накара 26 сбърза да се юрнат след теб през границата чак дотук! "Някога много отдавна нашият крал Берен Ерхамион и лейди Уинен, неговата любима елфка били нападнати от орки на връщане към Нарготронд, Норхарад бил още бебе и изчезал по време на битката. Отгледан от елф в южните гори, без да знае произхода си той изучил изкуството на лъка и боя с меч и нож. На смъртното си ложе, елфът разкрил произхода му и той се отправил към Нарготронд - там крал Берен приветствал отдавна загубения си син и му поверил да управлява южните гори, в които бил отраснал. Скоро княз Норхарад срещнал кралица Арете - напуснала далечния Понтус и пристигнала инкогнито в кралството ни. Интересно какви идеи идват на полу-елф полу-човек и полу-човек полу-вълк когато ги оставиш насаме нали " тук високият маг се разсмя и тупна ковача по рамото. "Та те решили да основат клан от отбрани същества с цел да помагат на крал Берен, а също така и да всяват хаос сред враговете на кралството и тези които искали да ги върнат към живота, който те се
опитвали да оставят в миналото. ... и ето какво се получило:
Норхарад - полуелф, майстор на стрелбата с лък, особено опасен с нож и меч боец, княз
Арете - полувълк, умела с лъка и никак не за подценяване с меча, кралица
Нуарт - некромант, владеещ множество тъмни сили и заклинания, непредсказуем и
непостоянен - магическа му работа
Хелен - радетел на светлината, стриктна и принципна, коварна с меча и ножа, бивш
лейтенант от някаква гвардия, постоянно се опитва да внася с ред хаос в хаоса.
Хадес - демон от ада, зарязал скуката на долния свят и дошъл в кралството ни, защото
не го слуша прегрелия в ада мозък и иска да лови демони и да ги връща обратно в
подземните си владения - страшен, извратен и алкохолизиран демон, владетел на Нудор и аз съм накрая -
Зератул - протос, тъмен тамплиер пристигнал много, много отдавна на тази планета и
натрупал доста опит през вековете прекарани по тези земи, получих титлата "лорд" и
длъжността съветник на крал Берен, обожавам да се бия с копие, ножове и меч, от време
на време обучавам кралската гвардия. Владетел съм на замъка Тасадар.

"...а сега ти си наред Илире, каза му Нуарт усмихвайки се на лекотата, с която бе
прочел мислите на странника и наслаждавайки се на изражението му.
"Ще ви разкажа всичко, но ви моля да ме заведете при крал Берен - трябва да го
предупредя за опасността която грози и него и кралството ви ...
Лорд Зератул с въздишка надигна копието си и промърмори "ееех верно казваше моя
приятел Кун едно време, че е проклятие да живееш в интересни времена"...
после вдигна поглед към Вестителите - Хелън беше сериозна както винаги, Хадес съсредоточено дъвчеше някаква трева и само изръмжа нещо нечленоразделно стил "хайде да ги избием пък аз като се прибера тези дни ще им намеря места", Норхарад и Арете прибираха елфически стрели от телата на сбързовете, Нуарт се усмихна тайнствено и кимна, погледна Илир и се усмихна - Да вървим тогава ! ...